Златото на България
Берлин се събуди с надвиснали облаци.Въпреки това не заваля.Командировката беше към края си.Георги,се отърси от сутрешната дрямка с чаша кафе.Реши да се разходи по Берлинските улици за последно преди отпътуването за България. Седна в една квартална кръчма.Поръча си бира и пържола .Похапвайки от апетитното месо почувства че Берлин ще му липсва.
До масата се приближи мъж и учтиво попита : - Разрешавате ли да седна при вас?
-Разбира се ; отговори Георги.Огледа се и видя полупразното заведение.Огледа пришелеца.
Среден ръст,добре сложен с волева брадичка.-да ,помисли си той,интересен екземпляр
-Казвам се Волфганг. Трябва да поговорим Господин , Игнатов.
-За какво става въпрос ,Господине.Желязната завеса отдавна не съсъществува и мисля ,че няма
място за притеснение.
- Разбира се .Не се интересуваме от вашата работа .Вие сте под наше наблюдение и опека от петнадесет години.Ние ви помогнахме да завършите Харвард и да специализирате в Англия.
Георги сега разбра ,кой е стоял зад гъба му през всичките тези години.Но кои бяха те.
Усети мравки по гърба си.Погледна Волфганг в очите . Винаги съм се питал ,кой е моя благодетел и как ли ще се разплащам за всичко което получих през годините.
- Успокойте се .Просто е .Трябва да се срещнете с един човек в България,но аз искам да ви подготвя.Бихте ли дошли с мен,трябва да ви покажа нещо.
-Добре;-Георги се разплати и те напуснаха заведението.Отвън ги очакваше Фолксваген.
Зад волана седеше млада русокоса жена.В купето миришеше приятно на мускус.Георги учтиво
поздрави и се облегна на задната седалка .Прекосиха Берлин и спряха в предградията пред красив двуетажен дом.
Комментариев нет:
Отправить комментарий