среда, 9 января 2013 г.

                                              ЗЛАТОТО НА БЪЛГАРИЯ
                                                  ЧАСТ   3
   Събра си багажа ,който се състоеше само от една  пътна чанта ,заплати хотела и се качи в
чакащото такси.След един час летеше за София.Тя го посрещна окъпана от пролетен дъжд и
разцъфтели дървета.В квартирата му ,го очакваше събралата се поща.Взе душ и прослуша телефонните обаждания.Едно от Министерството където  работеше и едно от приятеля му Иван .Той го канеше на вилата си в Панчерево  на рожден ден на съпругата си.Облече черен панталон и кожено яке.Купи цветя от близкия цветарски магазин.Седна в голфа си и подкара към магистралата.Посрещнаха госта в градината.Майската вечер беше топла ,а от дърветата се чуваше песента на птиците.Късно вечерта той  потегли обратно към големия град.Караше с 80 километра в час.Видя в последния момент на завоя голям камион идвайки срещу него.Зави рязко да го избегне ,колата се поднесе преобръщайки се няколко пъти и след това всичко потъна в тъмнина. 

пятница, 28 декабря 2012 г.

Златото на България - част 2

Златото на България


Влязоха в сградата.Жената водеше.Качиха се на втория етаж.Както и на първия обзавеждането беше в Викториански стил.Волфганг се приближи до библиотеката и пипна една от книгите.
Библиотеката се завъртя деветдесет градуса.откри се асансьор.
-Заповядайте,Господин Игнатов;-Георги не се поколеба и се качи в асансьора.Спуснаха се няколко етажа надолу. Асансьора спря и влязоха в голяма зала .Трите стени бяха заети от видеоконтролери.Течеше информация от цял свят.Георги си помисли че се намира в някоя тайна служба на чуждо разузнаване. Приближи ги висок строен мъж англосаксонски тип.
Подаде ръка и топло се ръкува с него.
- За мен е чест да ви приветствам при нас Господин Игнатов.Зная ,че имате много въпроси.
Ние сме тук от хиляди години и обяснението съвсем просто -оцеляването на човечеството.
Основната база е в България пет хиляди години преди Христа. Вие сте тук защото имаме нужда от вас.Нямате никакви близки.Изучихте се с наша помощ. Преди това израснахте в дом за сираци .За да разберете кои сме и какво вършим трябва да ни се доверите.
-Аз винаги чувствах вашето присъствие и съм благодарен за всичко.Разбирам че съм задължен да разбера ситуацията и да реша по най добрия вариант по нататъшния си живот.Можете да разполагате с мен .
- Благодаря ви.Ние с вас няма да се видим скоро ,но след вашето съгласие ви оставям в ръцете на нашите приятели , които ще  ви обяснят по нататъшните изисквания спрямо вас.
Отново сме в Фолксвагена   .Оставиха го пред хотела и се сбогуваха .

Златото на България - част 1

 Златото на България

Берлин се събуди с надвиснали облаци.Въпреки това не заваля.Командировката беше към края си.Георги,се отърси от сутрешната дрямка с чаша кафе.Реши да се разходи по Берлинските улици за последно преди отпътуването за България.   Седна в една  квартална кръчма.Поръча си бира и  пържола .Похапвайки от апетитното месо почувства че Берлин ще му липсва.
До масата се приближи мъж и учтиво попита : - Разрешавате ли да седна при вас?
-Разбира се ; отговори Георги.Огледа се и видя полупразното заведение.Огледа пришелеца.
Среден ръст,добре сложен с волева брадичка.-да ,помисли си той,интересен екземпляр
-Казвам се Волфганг.  Трябва да поговорим Господин , Игнатов.
-За какво става въпрос ,Господине.Желязната завеса отдавна не съсъществува и мисля ,че няма
място за притеснение.
- Разбира се .Не се интересуваме от вашата работа .Вие сте под наше наблюдение и опека от петнадесет години.Ние ви помогнахме да завършите Харвард и да специализирате в Англия.
Георги сега разбра ,кой е стоял зад гъба му през всичките тези години.Но кои бяха те.
Усети мравки по гърба си.Погледна Волфганг в очите . Винаги съм се питал ,кой е моя благодетел и как ли ще се разплащам за  всичко което получих през годините.
- Успокойте се .Просто е .Трябва да се срещнете с един човек в България,но аз искам да ви подготвя.Бихте ли дошли с мен,трябва да ви покажа нещо.
-Добре;-Георги се разплати и те напуснаха заведението.Отвън ги очакваше Фолксваген.
Зад волана седеше млада русокоса жена.В купето миришеше приятно на мускус.Георги учтиво 
поздрави и се облегна на задната седалка .Прекосиха Берлин и спряха в предградията  пред красив двуетажен дом.